Дано да няма в пъкъла светци
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят,
две думи нежни плачат истерично.
С тризъбеца се спешвам всеки път,
щом спра. Аз демонката - еднолично.
В косите прилеп - дружка е комай,
светулките изтляха. Нямат грижи.
С рогата браня своя собствен рай,
а Сатаната - ад ще ми хариже.
Далеч съм от злобари и глупци,
и грешките със смях ме ескортират.
Дано да няма в пъкъла светци,
че току-виж и мен канонизират
© Надежда Ангелова All rights reserved.
