Радушно приемаш раздялата наша
посрещаш поредния делник без мен,
не скърцам със зъби, не чупя и чаши,
скучаеш навярно, но мислиш за мен.
А щом на жената ѝ писне веднъж,
престане да мрънка, да тропа с крак
тогава пред кой ще се правиш на мъж?
Ще чакаш на гарата някоя пак!
Едва ли си срещал подобна на мен ?
Грижовна и мила, безкрайно добра!
Безгласна си търсиш, не с моя рефрен.
Дано я намериш! Коя ще е тя?