Две сърца, така самотни,
жадуват се и тръпнат да се доближат,
делят ги километри, планини огромни,
но те не спират, със надежда дирят път...
Дали си ти, любими,
който търсих...
който преди време пожелах...
поисках си те от съдбата
и изпратих белите листа от роза
да те сътворят...
Дали си ти
или срещнах те случайно,
да ме запалиш и да ме спасиш
от нещастието ми безкрайно...
Дали познаваме се отпреди,
дали ще свърши утре всичко,
сама пред теб събличам се по малко...
навлизам в твоите води...
и без да се съмнявам продължавам,
а вътрешно се моля:

"Дано за теб не страдам!"...  

                                 {А......}