Без дарове пристигам, без покани
през планини, морета, океани
и в шепите си нося ти листа,
душа обагрена от есента.
С вятъра ти шепна в утринта,
тайни скътани от Вечността.
Нежно със Луната те приспивам,
рамото на тръгване завивам
и с целувка звездна от Небето
Любов ти отпечатвам във сърцето.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados