5 jul 2010, 10:38

Дар 

  Poesía
3090 2 39
Дар
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли.
Но пък всички звезди в детски мънички длани е скрил.
Там, където със дни под узрелите тежки лозници
не веднъж съм се била до кръв с две-три смели пчели.
И където на дървена люлка, със вятър в петите,
съм достигала с пръстче Господните тъжни очи.
И чешмата зад мене, прохладна и в себе си нежна,
ми е пяла до сън най-приспивната песен през май. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??