17 jun 2010, 17:23

Давам ти тялото и душата си

  Poesía
1.5K 0 3

Моята муза и нейните струни

ти разтреперваш до дъжд.

В мен заваляват хиляди думи

и ума ми разпъват на кръст.

 

 

Никъде, някъде, има ме, няма.

Гоня и спирам, залези виждам.

Чудя се искам ли в тук да остана.

Зная, обаче, тебе, че искам.

 

 

Давам ти тялото и душата си.

С тях те до изгрев обичам.

Давам ти, давам слънцата си,

даже когато зад облак се крият.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И туй ма плени... хахаха...
    @ Иво - Всички куплети ще ти харесат. Просто ги прочети още един-два пъти. Тук има много повече отколкото сме свикнали в простата поезия наоколо (която всекидневно коментираме и си прехвърляме) или поне на мен така ми се струва!
    И са - не че ти правя четки, Кате, ТОВА НЕ Е СРАВНЕНИЕ просто разказ (кратък) за въздействието!
    Един ден ми дадоха една касета (сметай колко отдавна е било :) с някаква доста тежка музика, която си пусках поне 4 пъти (щото нямаше друга), преди да започне да ми харесва. Трудно ми влизаше...
    А сега, заедно със Slayer, това е единствената музика, която все още продължавам да слушам със същия интерес, въпреки огромните психически и вкусови промени, които ми се случиха в живота. Бандата е Металика.
    Е за това ми напомни - не влизаш лесно, изискваш внимание, не мога да те разбера (ако ям сандвич, докато чета) оставяш въпроси и ме мъчиш... )
    Успех
    Успех.
  • Най-ми хареса първият куплет. браво
  • Кат' стон
    Кат' песен
    Кат' истина
    Красиво е

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....