Моята муза и нейните струни
ти разтреперваш до дъжд.
В мен заваляват хиляди думи
и ума ми разпъват на кръст.
Никъде, някъде, има ме, няма.
Гоня и спирам, залези виждам.
Чудя се искам ли в тук да остана.
Зная, обаче, тебе, че искам.
Давам ти тялото и душата си.
С тях те до изгрев обичам.
Давам ти, давам слънцата си,
даже когато зад облак се крият.
© Катя Todos los derechos reservados
@ Иво - Всички куплети ще ти харесат. Просто ги прочети още един-два пъти. Тук има много повече отколкото сме свикнали в простата поезия наоколо (която всекидневно коментираме и си прехвърляме) или поне на мен така ми се струва!
И са - не че ти правя четки, Кате, ТОВА НЕ Е СРАВНЕНИЕ просто разказ (кратък) за въздействието!
Един ден ми дадоха една касета (сметай колко отдавна е било :) с някаква доста тежка музика, която си пусках поне 4 пъти (щото нямаше друга), преди да започне да ми харесва. Трудно ми влизаше...
А сега, заедно със Slayer, това е единствената музика, която все още продължавам да слушам със същия интерес, въпреки огромните психически и вкусови промени, които ми се случиха в живота. Бандата е Металика.
Е за това ми напомни - не влизаш лесно, изискваш внимание, не мога да те разбера (ако ям сандвич, докато чета) оставяш въпроси и ме мъчиш... )
Успех
Успех.