9 abr 2008, 8:33

* * *

  Poesía
827 0 1

Цветята в градината процъфтяват,

хората с усмивка се поздравяват.

Слънцето сутрин красиво изгрява,

вечер зорница света озарява.

Птичките пойни красиво пеят,

децата волно си живеят

и влюбени хора ни обикалят,

все по красив света те правят.

Приятели весели шумно се смеят

и тъжните хора започват да греят,

с усмивка те се озаряват

и света всички огряват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми картината, която рисуваш, обаче кажи къде си го виждала това? Искам и аз да отида там. Много!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...