23 ene 2008, 22:12

De prime abord 

  Poesía » De amor
995 0 5

Направих с тебе много стъпки -
и първи, и поредни, и открих,
че първата любов не се забравя,
че никога не спира да гори.
-
Вълшебство, спомени - магия,
това за мене бяхме в стих.
А толкова изведнъж си отиде,
след теб застрадах и се скрих.
-
Опитах да избягам надалеко,
но всяко място беше Ти...
която ме накара да открия,
че болката наистина боли.
-
От хилядите светещи кълбета
смирено всяка вечер пожелавах,
щом пак не мога да съм с тебе -
да мога аз поне да те забравя.
-
Какво остана? Нежен спомен.
И радост, но и тъжното. Уви!
Остана също трап огромен
от паднали безсмислено звезди.

 

 

© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??