De prime abord
Направих с тебе много стъпки -
и първи, и поредни, и открих,
че първата любов не се забравя,
че никога не спира да гори.
-
Вълшебство, спомени - магия,
това за мене бяхме в стих.
А толкова изведнъж си отиде,
след теб застрадах и се скрих.
-
Опитах да избягам надалеко,
но всяко място беше Ти...
която ме накара да открия,
че болката наистина боли.
-
От хилядите светещи кълбета
смирено всяка вечер пожелавах,
щом пак не мога да съм с тебе -
да мога аз поне да те забравя.
-
Какво остана? Нежен спомен.
И радост, но и тъжното. Уви!
Остана също трап огромен
от паднали безсмислено звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Мишев Всички права запазени
