21 ene 2009, 23:02

De sol a sol

1.1K 0 4
От изгрев до залез слънце

Прегръдка само, а сякаш
изгрев огнен ме запали.
Изпиващ и така изгарящ,
като пясък нежно ме погали.

Слънце в радостта ми
и капки дъжд в тъгата,
през топли и студени дни
с теб преминах стръмнината.

Топли ме, щом дойде зима,
давай ми любов, дори по зрънце.
И дано вечно до мен те има,
от изгрев до залез слънце.


http://www.vbox7.com/play:ea76c48f

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много ми хареса...с обич, Симона.
  • solecito (Вики Маринова), отивам в ъгъла да се срамувам...
    а теб да те питам: ти граматически правилно ли мислиш (било то наум или на глас)? и още нещо: 'що заключи коментарите? м?

    извинявай за чата, Симона!
  • Имаш това право,а за заглавието-просто реших да не е на български,не съм търсила някакъв специален ефект =)
  • дано!

    п.п. заглавието не прави стихът повече стих... просто си мисля на глас.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...