21 ene 2009, 23:02

De sol a sol 

  Poesía » De amor
757 0 4
От изгрев до залез слънце

Прегръдка само, а сякаш
изгрев огнен ме запали.
Изпиващ и така изгарящ,
като пясък нежно ме погали.

Слънце в радостта ми
и капки дъжд в тъгата,
през топли и студени дни
с теб преминах стръмнината.

Топли ме, щом дойде зима,
давай ми любов, дори по зрънце.
И дано вечно до мен те има,
от изгрев до залез слънце.


http://www.vbox7.com/play:ea76c48f

 

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много ми хареса...с обич, Симона.
  • solecito (Вики Маринова), отивам в ъгъла да се срамувам...
    а теб да те питам: ти граматически правилно ли мислиш (било то наум или на глас)? и още нещо: 'що заключи коментарите? м?

    извинявай за чата, Симона!
  • Имаш това право,а за заглавието-просто реших да не е на български,не съм търсила някакъв специален ефект =)
  • дано!

    п.п. заглавието не прави стихът повече стих... просто си мисля на глас.
Propuestas
: ??:??