От изгрев до залез слънце
Прегръдка само, а сякаш
изгрев огнен ме запали.
Изпиващ и така изгарящ,
като пясък нежно ме погали.
Слънце в радостта ми
и капки дъжд в тъгата,
през топли и студени дни
с теб преминах стръмнината.
Топли ме, щом дойде зима,
давай ми любов, дори по зрънце.
И дано вечно до мен те има,
от изгрев до залез слънце.
http://www.vbox7.com/play:ea76c48f
© Симона Todos los derechos reservados