10 oct 2006, 16:05

Децата ни са сити

  Poesía
933 0 7
Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Мечти за звездна Ниагара,
далеч от мъките в дома.
Потъва корабът, не викай,
заплатите - за два, три дни.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

А до контейнера клошари
все ровят, ровят нищета.
Сълзи очите ти изгарят
безсънна пак ще е нощта.
Не говори, не брой парите
и утрото не го мисли.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

От заплата, до заплата
все още можем издържа.
Закърпи ми таз подплата,
че днес намокри ме дъжда.
Смирено пей митрополита.
Смирена трябва да си ти.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Забрави за Ниагара,
ела до мен сега, ела.
Бутилка водка имам скрита.
Налей си... и за мен една.
Нали децата са ни сити...

Макар да нямаме деца.


Идеята и постройката са взети от песента "Скажи "спасибо"" на Владимир Асмолов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...