Oct 10, 2006, 4:05 PM

Децата ни са сити 

  Poetry
693 0 7
Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Мечти за звездна Ниагара,
далеч от мъките в дома.
Потъва корабът, не викай,
заплатите - за два, три дни.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

А до контейнера клошари
все ровят, ровят нищета.
Сълзи очите ти изгарят
безсънна пак ще е нощта.
Не говори, не брой парите
и утрото не го мисли.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

От заплата, до заплата
все още можем издържа.
Закърпи ми таз подплата,
че днес намокри ме дъжда.
Смирено пей митрополита.
Смирена трябва да си ти.
Нали децата са ни сити
поне от туй не ни боли.

Пред компютъра с цигара
цяла нощ стоиш сама.
Забрави за Ниагара,
ела до мен сега, ела.
Бутилка водка имам скрита.
Налей си... и за мен една.
Нали децата са ни сити...

Макар да нямаме деца.


Идеята и постройката са взети от песента "Скажи "спасибо"" на Владимир Асмолов

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??