dianjelly (Диана Димитрова)
3 166

17 jul 2013, 19:45

Децата ни умират...

Poesía

668 0 5

Децата ни умират неживели,

децата ни умират без вина,

децата ни умират неразбрали

какво значи туй да си живял!

Камбаната със мъка бие

и плаче тихо с всички нас,

душите ни умират бездиханни,

защо родители погребваха деца...

Мълчим, настръхнали от мъка,

настръхнали от болка и от скръб!

И прегръщаме децата си до болка,

и стискаме очите си до кръв.

Погребваха дете! Мълчи!

На никой думи тука не са нужни.

И пет деца във вечния им сън

земята черна утре ще прегърне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suleimo (Дани Сулакова)

2013-07-18T15:57:10+03:00
yogimax (Василена Т)

Нямам думи! Скръб!

2013-07-18T15:49:14+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Ще замълча и аз.....

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=148246

2013-07-18T15:31:52+03:00
dianjelly (Диана Димитрова)

Това е трагедия . От онези трагедии, които те хващат за гърлото и не пускат. Такива дни с е помнят. Елин Пелин е малък град /то за такава трагедия всеки град не е достатъчно голям/ и хората са като попарени. Говорих с майка си и тя все още трепереше. Покрай нашия блок минават катафалките...Не една - ПЕТ. Хората не могат да се извървят. Такова нещо нито една майка не бива да вижда в живота си. Но за съжаление това са плодовете, които ще берем дълги години наред, защото виновните сме всички ние. Сега снимката на онази смачканата кола трябва да бъде вкарана в училище и всеки един час да започва с показването й...

2013-07-18T15:20:31+03:00
valqka (Валентин Василев)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2013-07-18T13:35:28+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0