17.07.2013 г., 19:45 ч.

Децата ни умират... 

  Поезия
546 0 5

Децата ни умират неживели,

децата ни  умират  без  вина,

децата ни умират неразбрали

какво значи туй да си живял!

 

Камбаната със мъка  бие

и плаче тихо с всички нас,

душите ни умират бездиханни,

защо родители погребваха деца...

 

Мълчим, настръхнали от мъка,

настръхнали от болка и от скръб!

И прегръщаме децата си до болка,

и стискаме очите си до  кръв.

 

Погребваха дете! Мълчи!

На никой думи тука не са нужни.

И пет деца във вечния им сън

земята черна утре ще прегърне...

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи! Скръб!
  • Това е трагедия . От онези трагедии, които те хващат за гърлото и не пускат. Такива дни с е помнят. Елин Пелин е малък град /то за такава трагедия всеки град не е достатъчно голям/ и хората са като попарени. Говорих с майка си и тя все още трепереше. Покрай нашия блок минават катафалките...Не една - ПЕТ. Хората не могат да се извървят. Такова нещо нито една майка не бива да вижда в живота си. Но за съжаление това са плодовете, които ще берем дълги години наред, защото виновните сме всички ние. Сега снимката на онази смачканата кола трябва да бъде вкарана в училище и всеки един час да започва с показването й...
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??