На любимото ми Искърско дефиле

Прегръща ме отново дефилето.

Аз пак съм тук – да пия красота.

Помахват с клони моите дървета.

Така ги помня зими и лета.

Скалите са си все така червени,

под слънцето спокойно си стоят.

Аз същата ли съм? Или дълбоко в мене

възкръсва нов, неподозиран свят?

Реката трепка с мигли светлосини,

тече си мъдро, следва своя път.

Пак сменят се сезони и години

без ни на йота да я отклонят.

А пролетта се вихри като може,

подвластна на законите на Бог.

Животът сменя старата си кожа

и само аз заплаквам от възторг.