Дефилето VI
На любимото ми Искърско дефиле
Прегръща ме отново дефилето.
Аз пак съм тук – да пия красота.
Помахват с клони моите дървета.
Така ги помня зими и лета.
Скалите са си все така червени,
под слънцето спокойно си стоят.
Аз същата ли съм? Или дълбоко в мене
възкръсва нов, неподозиран свят?
Реката трепка с мигли светлосини,
тече си мъдро, следва своя път.
Пак сменят се сезони и години
без ни на йота да я отклонят.
А пролетта се вихри като може,
подвластна на законите на Бог.
Животът сменя старата си кожа
и само аз заплаквам от възторг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
