12 jun 2006, 15:35

Декадентско 

  Poesía
867 0 2

В нега досадна стяга се нощта.
Като пребита пепелявата луна се влачи.
В хралупа гнила, пълна със лъжа,
съдбовен гарван по деня си грачи.

И страшно е. Прелюбодейски стене
зад изумрудни клони изнасилена зората.
Пищи от духове, от тъмнина ранена
предсмъртен прилеп и хлести нататък.

А, там се веят вече по дърветата
с раздрани ризи мъртвите поети.
Пиян от светлина, объркан и несретен,
самотен гарван в пътя им съдбовен свети.

© Рени Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за обективно направените коментари.Поетичното приключение на борда на вашия кораб започва да ми харесва.До нови срещи и до нови коментари.
    Ренихектор
  • Здравей, Рени!!! Добре дошла и поздрави!!!
    Силен стих!!!
Propuestas
: ??:??