12.06.2006 г., 15:35 ч.

Декадентско 

  Поезия
865 0 2

В нега досадна стяга се нощта.
Като пребита пепелявата луна се влачи.
В хралупа гнила, пълна със лъжа,
съдбовен гарван по деня си грачи.

И страшно е. Прелюбодейски стене
зад изумрудни клони изнасилена зората.
Пищи от духове, от тъмнина ранена
предсмъртен прилеп и хлести нататък.

А, там се веят вече по дърветата
с раздрани ризи мъртвите поети.
Пиян от светлина, объркан и несретен,
самотен гарван в пътя им съдбовен свети.

© Рени Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за обективно направените коментари.Поетичното приключение на борда на вашия кораб започва да ми харесва.До нови срещи и до нови коментари.
    Ренихектор
  • Здравей, Рени!!! Добре дошла и поздрави!!!
    Силен стих!!!
Предложения
: ??:??