Когато не го чакам
точно тогава той върви
срещу мен
душата му е непокорна
покрита в сняг в слънце
предполагам е решил
да преплува цял океан
за да ме намери
виждам седнал е върху
една скала
мечтае за мен
нарочно е груб
за да ме впечатли
виждам докарал е
духова музика под
прозореца ми разголва
душата си плаче
ах можел и да реве
устните му
склонни към мистика
самотата му нараства
раните му също
понеже е носел
върху езика си
леки тежки красиви
грозни жени
ясновидка ли съм
фантазирам ли какво
името му не зная
на този който върви
към мен
мъж ли е
вятър вятър
в цвят корал
© Светла Todos los derechos reservados