Jul 6, 2014, 9:39 PM

Декоративни елементи

  Poetry » Other
885 0 4

Когато не го чакам
точно тогава той върви
срещу мен
душата му е непокорна
покрита в сняг в слънце
предполагам е решил
да преплува цял океан
за да ме намери
виждам седнал е върху
една скала
мечтае за мен
нарочно е груб
за да ме впечатли
виждам докарал е
духова музика под
прозореца ми разголва
душата си плаче
ах можел и да реве
устните му
склонни към мистика
самотата му нараства
раните му също
понеже е носел
върху езика си
леки тежки красиви
грозни жени
ясновидка ли съм
фантазирам ли какво
името му не зная
на този който върви
към мен
мъж ли е
вятър вятър
в цвят корал

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...