24 jul 2020, 14:27

Делнична

  Poesía » Civil
620 0 2

Делнична

 

Пущам всички розови изгреви
и уморените тъжни залези,
искам да седна до едно обичане, 
а нощта да вдигне наздравица.

 

Да ми се пръснат болежките
и блянове опустели в очите ми,
да се изтрият и грешките,
да пресъхнат напук и сълзите ми.

 

От многото скитане в сънища, 
да гоня мечти сред звездите,
по лабиринтните пътища-
затънаха в илюзии дните ми.

 

И в делнична женствена рокля, 
да стана сутришна търсена муза
от споделената нощна разходка
с мъжа облечен в душевната риза. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...