24 feb 2015, 22:28

Делото срещу света

  Poesía » Otra
553 0 0

Този свят е на страха.
Този свят е тъй прогнил.
Свят на алчност, мъст и суета.
Свят отдавна надеждата изтрил.

 

Гнева е висши добродетел.
Алчността е разбираема съдба.
Принуден съм да съм свидетел
на делото срещу света.

 

А съдията отдавна подкупен
на своят трон високо стои.
И съди всеки незакупил
билет. За живота си.

 

Та какво правите, се провиквам
та сградата кънти и се разклаща
Тишина. Никой не откликва.
Явно на света живота се заплаща.

 

Този свят не е за мене.
Съдът е твърде строг.
Злато за да живея
това е тежко бреме.
По-скоро
бих дал
своя живот.

 

И аз ако безследно изчезна
и умра без да оставя следа
то смъртта ми безвъзмездна
нека белег остане за света.

 

Той бе жестоко убит.
Умря от алчност, суета.
Не от нож в сърцето забит
той падна убит от света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Пенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...