Този свят е на страха.
Този свят е тъй прогнил.
Свят на алчност, мъст и суета.
Свят отдавна надеждата изтрил.

Гнева е висши добродетел.
Алчността е разбираема съдба.
Принуден съм да съм свидетел
на делото срещу света.

А съдията отдавна подкупен
на своят трон високо стои.
И съди всеки незакупил
билет. За живота си.

Та какво правите, се провиквам
та сградата кънти и се разклаща
Тишина. Никой не откликва.
Явно на света живота се заплаща.

Този свят не е за мене.
Съдът е твърде строг.
Злато за да живея
това е тежко бреме.
По-скоро
бих дал
своя живот.

И аз ако безследно изчезна
и умра без да оставя следа
то смъртта ми безвъзмездна
нека белег остане за света.

Той бе жестоко убит.
Умря от алчност, суета.
Не от нож в сърцето забит
той падна убит от света.