9 feb 2007, 11:39

Ден Без Теб

  Poesía
2K 0 0
Един ден, обикновен за всички, но не за мен,
един ден, тъжен, самотен и студен,
защото в този ден си ти далеч от мен...
Опитвам се да живея в този ден,
да се преборя с чувствата, бушуващи във мен...
Опитвам се да гледам през прозореца навън
и да не чакам твоя звън
Готова съм и със себе си да се боря,
но, уви, не знам какво да сторя.
Остана само този ден студен,
във който си далеч от мен...
И аз не знам какво да правя,
за да те забравя...
Ти беше моя сбъдната мечта
и във тебе влюбена съм аз сега...
това е моята съдба и
със нея ще се примиря,
че обичам те безкрай
и без теб за мене няма рай!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...