Един ден, обикновен за всички, но не за мен,
един ден, тъжен, самотен и студен,
защото в този ден си ти далеч от мен...
Опитвам се да живея в този ден,
да се преборя с чувствата, бушуващи във мен...
Опитвам се да гледам през прозореца навън
и да не чакам твоя звън
Готова съм и със себе си да се боря,
но, уви, не знам какво да сторя.
Остана само този ден студен,
във който си далеч от мен...
И аз не знам какво да правя,
за да те забравя...
Ти беше моя сбъдната мечта
и във тебе влюбена съм аз сега...
това е моята съдба и
със нея ще се примиря,
че обичам те безкрай
и без теб за мене няма рай!!!