Ден и нощ

Изгрява слънцето с една надежда:
да види то нощта - облечена в сатенена одежда...
Приготвило за нея свойта мека топлина...
Но вижда я единствено като мечта...
Нощта пък бърза, тича да се спусне -
да зърне слънцето и да не го изпусне...
Приготвила за него свойта дивна красота,
обречена за жалост винаги на самота...
Стремят се безнадеждно те един към друг и се вълнуват...
Макар да знаят - никога не ще се срещнат...
И всеки в самотата си към другия пътува,
но между тях струи недоизказана любов гореща!
И тъй било е! И така ще бъде!
Нощта заменя се от ден!
Те няма да се видят, ала любовта им ще пребъде -
подхранвана от техния копнеж несподелен!

Елена Найденова - Sun

Авторски клип по този стих:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-596782