Ден и нощ
Изгрява слънцето с една надежда:
да види то нощта - облечена в сатенена одежда...
Приготвило за нея свойта мека топлина...
Но вижда я единствено като мечта...
Нощта пък бърза, тича да се спусне -
да зърне слънцето и да не го изпусне...
Приготвила за него свойта дивна красота,
обречена за жалост винаги на самота...
Стремят се безнадеждно те един към друг и се вълнуват...
Макар да знаят - никога не ще се срещнат...
И всеки в самотата си към другия пътува, ...