( Kрасимир Тенев: - Ден, Sanvali: - Нощ )
K:
Нощ, ти тиха обич всеотдайна,
аз от теб отново се възраждам
и едва докоснат от студа ти,
първи дъх поемам в страстна жажда.
S:
Вечер топлите ти длани гаснат,
уморен заспиваш в мойте скути
доизтлява ти страстта безгласно,
и спотайваш стонове нечути.
K:
Сред чистотата на деня,
аз нежност и любов познах,
но знам, че мрак и светлина
едно са в този вечен свят
и вечно за ръка вървят.
S:
Лекувам рани с тишина.
Небето бистро потъмня,
прокуждам болката и знам –
пак с тъмни пръсти ще вплета
във бездна черна белота.
K:
Залеза вечер изпращам в позлата,
ти си копнежът ми тъмно-вълшебен,
радостна мъка е допирът с тебе.
Наш`та любов е Мигът необятен.
S:
Сутрин потулвам се в изгрева кротък,
в жълто очакване стапям се мирно…
Ражда се слънцето в кървава диря.
Ти се явяваш с безшумна походка.
ЖИВОТ:
Денят и Нощта цяла вечност едно са,
въртят се безспир в своя Път устремени.
Какво плът и дух са? – борба, симбиоза.
Животът премъдър изпълва Вселената.
Първи строфи - хорей, кръстосани женски рими.
Втори строфи - ямб, съседни мъжки рими.
Трети строфи - дактил, обхватни и съседни рими
Финал - амфибрахи, начални съседни и кръстосани краестишни (женски и дактилни) рими.
© Санвали Todos los derechos reservados