18 jun 2006, 13:03

Ден след ден 

  Poesía
603 0 2

Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.

Ден след ден - дълбока рана в мен кърви,
нашепва ми нечутата любов.
Отхвърлена -безскрупулно назад върви,
не бягай от съдбата, а бъди готов.

Ден след ден - отново тръпката в мен изплува,
надеждата жива е още в моята душа.
С коварство и безразличие не се купува,
любов силна - дори от мен по-добра!

© Диана Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??