18 июн. 2006 г., 13:03

Ден след ден

762 0 2

Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.

Ден след ден - дълбока рана в мен кърви,
нашепва ми нечутата любов.
Отхвърлена -безскрупулно назад върви,
не бягай от съдбата, а бъди готов.

Ден след ден - отново тръпката в мен изплува,
надеждата жива е още в моята душа.
С коварство и безразличие не се купува,
любов силна - дори от мен по-добра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...