11 may 2008, 16:23

Ден след ден

Poesía

1.3K 0 3

Светът - голям и невръстен,

несъзрял за велики дела.

Светът - жесток и намръщен,

невидял в пролетта красота.

Ден след ден животът тече

през блестящо, лазурно море,

а във високото синьо небе

слънце с наивност си грее.

А живота с готовност обеща ти небето,

обеща ти красотата от дълбините на морето,

обеща ти още хиляди неща,

докато ти не разбра, че сама е всяка съдба.

за рождения ден на Константин Райчев 17.о5.1989г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AvrorA (Ани)

Много нежен и красив стих, Веско!Сърдечен поздрав с усмивка от мен

2008-05-12T16:46:15+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Бива.море -грее ... не се римува по абсолютно никакъв (поне от познатите на мен) начини... Хареса ми!
"Светът - голям и невръстен,"-а това е добро попадение Поздрав!

2008-05-12T12:35:43+03:00
obich_ (Ва)

Човек сам гради съдбата си!Красив стих!Поздрав!

2008-05-12T09:46:31+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0