11 may 2008, 16:23

Ден след ден

Poesía

1.3K 0 3

Светът - голям и невръстен,

несъзрял за велики дела.

Светът - жесток и намръщен,

невидял в пролетта красота.

Ден след ден животът тече

през блестящо, лазурно море,

а във високото синьо небе

слънце с наивност си грее.

А живота с готовност обеща ти небето,

обеща ти красотата от дълбините на морето,

обеща ти още хиляди неща,

докато ти не разбра, че сама е всяка съдба.

за рождения ден на Константин Райчев 17.о5.1989г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AvrorA (Ани)

Много нежен и красив стих, Веско!Сърдечен поздрав с усмивка от мен

2008-05-12T16:46:15+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

Бива.море -грее ... не се римува по абсолютно никакъв (поне от познатите на мен) начини... Хареса ми!
"Светът - голям и невръстен,"-а това е добро попадение Поздрав!

2008-05-12T12:35:43+03:00
obich_ (Ва)

Човек сам гради съдбата си!Красив стих!Поздрав!

2008-05-12T09:46:31+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0