1 sept 2009, 10:39

Денят

  Poesía » Otra
798 0 0

Стоиш с писалка в ръка и може би пишеш своите последни слова.

Стоиш дълго над листа хартия, а ръката ти от мъка и нерви трепери,

сякаш че в скучния и динамичен свят ти смисъл не намери,

сякаш че той бе само един миг отживян - в сълзи облян.

Сутрин се будиш от съня непреодолян, кошмарът - давиш се в океан,

започваш да плуваш, но си скован,

а после се събуждаш и мислиш над съня си - необуздан...

После ставаш и миеш лицето, слизаш надолу - ежедневието проклето,

без захар пиеш кафето, а горчилката не се усеща,

мъка тегне на сърцето, а от очите капе сълза гореща.

Излизаш навън и си мислиш, че ще хвърлиш старото бреме,

сядаш на пейката в парка и се сещаш за старото време.

Гледаш как хората те отминават и сякаш болката ти поминава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...