Бежавото лято изпълзява,

Слънцето навред огрява,

Пръстите претръпват конвулсивно,

Трепетната атака е масивна.

Неволно стисвам устни за целувка,

Нахлузвам тичешком обувки,

Срещата ни е край водопада,

Среднощен час като настава.

Плисък, бури, ветрове,

Шумят листата, късат се на две,

Но насреща ще вървя без почивка,

Без насилена усмивка.

Колко чакаш? Близо час? 

Но не усещам да угасва пламъкът в петите ти

И се надявам да ме гониш,

Докато порасна и се оправя!

25.01.2005г.