25 ene 2009, 15:30

Дете

  Poesía
1.2K 0 7

                                                      На крим 

        Дете съм аз,

        но знаеш ли детето как обича,
        как силно вярва в любовта
        и нощем с мисълта заспива,
        че е най-щастливата жена.

        Дете съм аз,
        но знаеш ли детето как се радва,
        когато за минута зърне твоите очи
        и после с часове трепери
        от силни страсти и мечти.

        Дете съм аз,
        но знаеш ли детето колко страда
        от всяка малка пречка в любовта
        и как заспива със забита в сърцето,
        изгарящо студена, ледена кама.

        Дете съм аз,
        но знаеш ли детето колко вярва,
        че срещнало е най-накрая любовта,
        че щастието ще познае,
        само трябва да отключи входната врата.

     
  Но, уви, ключът заяжда
     
  иска помощ малкото дете.
     
  То вика, стене, плаче в мрака
     
   и търси твоите ръце.
                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айлян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...