Дете
Пръстчета малки, ръчички сухи,
Очички слепи, ушенца глухи,
Усмивка празна, от смисъл лишена,
глава безформена, странно изкривена.
Инвалидна количка, легло, лице на дете.
Никога няма да играе, да пише, да чете.
На огромен прозорец нарисувано синьо небе.
Покъртена майка сълзите не може да спре.
Заченат с любов живот е дарила,
но съдбата свои планове е наредила.
Душата силна последен стадий от пътя си върви,
После в ангел ще се превърне из райски висини.
Но тук, на земята, толкоз мъка събрана
за едно малко телце в една история неразбрана.
Забързани хора очи за грозното затварят,
да не би случайно сърцата си със мъка да опарят.
Лицемери са други, те съчувстват, те разбират,
на това, че не е при тях - тайно се опират.
Телцето свито в болнично легло,
до него майката - поне не е само,
Тя знае, тя разбира за своето дете,
че то ще тръгне първо, че тя ще го погребе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никой Нищо Todos los derechos reservados
