1 ago 2018, 0:42

Детелиново легло

  Poesía
459 0 0

ДЕТЕЛИНОВО ЛЕГЛО

 

Обърна и гръб много рано – отдавна.
Притисна я в сърцето си – на дъното.
Сложи и кръст. - За слава бе жадна.
Всичко мечтано, от Бога бе сбъднато.

 

Но самотен бе живота ти в суетата си.
Пари, злато, гордост не топлеха деня.
С крясък на птица черна идва нощта ти
и в хаос злокобен се превръща съня,

 

Вече никой не те разбираше. - Планина -
можеш да я изкачиш, пребродиш,
но едва ли ще разбереш, че има душа,
с която своите чувства да сродиш.

 

Но намери се кой в теб да се влюби -
може би - събрат по измамна съдба,
с години от живота нелепо изгубени,
зачеркнал за дълго в дните си любовта.

 

Той бавно и нежно към тебе пристъпяше,
за да не изплаши яребицата в нейния сън,
ухания на обич край себе си разпръсваше
и песен на славей с най- нежния звън.

 

Ти се събуди, на вятъра от нежния полъх,
от слънчевото, с обич топло докосване,
облъхна те на люляка син уханния дъх
и погледа страстен - любовно жигосване.

 

Отвори сърцето си, освободи любовта си
от карцера чер, в който бе го погребала
и избухна огнена, в зениците, страстта ти
за обич, песен и приказки прогледнала.

 

Ръцете вплетени, тревите галеха нежно,
детелини пръснаха дребните си семена,
ширнаха се поляни зелени, копнежни -
детелиново легло в топъл дом за Любовта.

 

31 07 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...