NadeBo
462 el resultado
МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свиде ...
  254 
Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта ...
  321 
Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни, ...
  358 
ТЪРСЯ ТЕ
Търся те в бързеите на отчаяна вода,
полетяла към водопада, със снага
обречена да се разпада на частици
и да се слее в нови страстни изблици. ...
  425 
ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...
  608 
НЕБЕСНА ЦЕЛУВКА
Дръпне ли се облачната сива завеса,
или земята излезе от нощния сън,
измиват очите си недрата небесни
и виждат колко омайно красиво е вън. ...
  700 
ЗА ЖИВИТЕ
Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме ...
  507 
КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...
  310 
Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата.
Светулките са нежна искра, ...
  842 
А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира.
А не са времената на тояги и оръжия – камъни. ...
  398 
В какво светът се е променил
от своето създаване, до днес?
Милиони поколения сътворил
с еднакви грехове, дързост и чест.
Технологиите само се променят ...
  248 
ЛЮБОВ ЗАГРЕБВАМ
Протягам ръка... да те докосна...
Не зная как... сърцето го поиска...
Към тебе тичам весела и боса.
Слънцето лъчи в очите плиска. ...
  433 
Как бих могла на картина да нарисувам
светлината, която от сърцето ти свети?
Може би погледа гальовно, нежно лунен,
ще изпълня със звездите – искрици от небето.
Как бих могла да нарисувам душата ти - ...
  614 
Погледнах в бъдещето...
То се смали...
до моя поглед.
Това ли е могъществото...?
То покори ...
  483 
Сянката... твоята сянка... пред теб,
зад теб, сляла се с твоето тяло...
Прозрачна, бездуховна – сив креп...
Не е момичето усмихнато в бяло.
Но ако си проницателен и се взреш ...
  375 
Как искам да застанеш на вратата ми,
сякаш се завръщаш от далечен път,
да те прегърна, да се слеят сърцата ни,
кървави вени отново в нас да заврят.
Да пия дълго, много дълго очите ти. ...
  423 
КОГА ПОЗВОЛИХМЕ
Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите? ...
  346 
Върви по пътеката, прегърбена леко.
Краката се сплитат и тръгва на криво.
Погледи тъпи, душата отхвърлена
загърбва и болката своя прикрива.
Влиза в магазина. Ябълки взима, ...
  393 
ТИ СИ САМИЯТ ЖИВОТ
Скитнице Любов,
безплътна, невидима,
близка и далечна,
с име и безименна, ...
  302 
Ти сложи ръката си на моето рамо.
Просто приятелски ме поздрави.
Нещо трепна, не в сърцето ми само,
премина и в студените мои пръсти.
Спомних си - някога бях те желала ...
  435 
ТЪГА
Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка. ...
  812 
СТИХОВЕТЕ МИ
Всеки ден „раждам“ едно, две деца,
Те имат акт за раждане, дата, година.
Мъчително е раждането, но любовта
е в усмивката и прегръдката ни силна. ...
  289 
КОЙ ЛУД ИСКА
Кой луд иска да живее хиляда години,
или , ако може, да е безсмъртен дори?
Знае ли той, какво са хиляда ледни зими,
какво е да обвържеш годините с мечти? ...
  341 
Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки.
С палка можеш ли затвори устни? ...
  542 
„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser ...
  526 
НЕКА ТЯ ИЗБИРА
Лек повей на космическия вятър
усуква времето на нашата земя
и объркването в земния театър
посоките подменя на света. ...
  364 
КАТО БУРЯ
Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача. ...
  326 
СТОЙНОСТИ
Стойност, как да те измеря,
през аномалиите на деня?
Колко обич дадох вчера
и колко взеха ми сега? ...
  454 
В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли. ...
  534 
АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...
  510 
Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.
Играеше танците със сестрите си ...
  333 
ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...
  337 
Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял, ...
  335 
АЗ СИ ИСКАМ
Кажете ми...!
Сълзите ми горещи се молят... -
Търсят опрощение...
В тях кълни обидата, ...
  275 
Ще те заключа в глътката вино.
Ти ли сложи в него черен пипер?
Пáри в гърдите жар и е горчиво.
Изчезва ли от огън тежък хабер?
Тежи на сърцето, сякаш прокоба, ...
  331 
Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно. ...
  283 
Змия се плъзна по тялото ми,
в сърцето ми се приюти
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз и се доверих.
Паяк се спусна от тавана, ...
  357 
ПОЛЕТ
Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме ...
  466 
Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.
Силата ти само в добрината търсих. ...
  292 
Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта ...
  777 
Propuestas
: ??:??