Детето в мен ще ù прости
Деца играят в парка. Лято.
На ведрите им личица
чете се не една усмивка. Радост,
родила мънички слънца.
Неволно спирам се, загледан,
пленен от веселата бъркотия там.
Хей, чичко, пречиш – аз рисувам! –
ме сепва дребен малчуган
с трогателна прическа на гаврошче,
сериозно сбърчено челце;
Две тънки струйки очертават
немирно-чипото носле...
На асфалта – слънце грее;
и къща има, и цветя,
дори оградка нарисувала
прилежно детската ръка.
= = =
Нима забравил съм?
Кога пораснах?!
Тревожни пътища.
Случайни дни.
Прегръдките с измамно щастие
сребреят в моите коси.
И тихичко, свенливо някак,
гласче открехва, уж заключени врати...
Това сълза ли е? Какво пък - нека!
Детето в мен ще ù прости.
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
хареса ми...много исках да напиша нещо, което да е дълбокомислено...да анализира всяка строфа...но не можах, защото този стих ме върна години назад и забравих и действителността, и литературния анализ...Радвам се, че имах възможност да те прочета
-
> Благодаря, Таня! Поредният изчерпателен и мил коментар. Момченцето,което споменаваш се казва Мехмед, турче е - беше едно такова миличко, сладичко и много къдравко. Него си представях, когато пишех първата част на това стихо, преди точно 40 години. Тогава бях почти 15 годишен, но отреждах на себе си ролята на "чичкото".
Радвам се, че и споменатото двустишие ти е харесало толкова.
> Ирен, караш ме да се гордея...
> Мравчо, добре изглеждаш. Жълтичък, кръглолик и с широка усмивка...
> Благодаря, Санвали, за харесването и поздравлението!
> Рада, в първата част на стихото се представях от позицията на "чичко" а във втората, написана преди година, вече съм наистина такова "чиче" с всичките му физически атрибути. В края на осми клас участвах със споменатата първа част на поетичен фестивал в гр.Хасково и спечелих даже някаква награда. Разбира се, тук съм спестил финалните куплети, защото "мирният /на децата/ свят щастлив" се съчетаваше с "Хирошима" и "над тях да тегне ядрен взрив". Какво да се прави - пишех, както чувствах, а времената бяха такива, че ни караха да чувстваме нещата по точно определен начин.
Благодаря, че се отби, Рада!
> Благодаря, Ивон! Винаги си добре дошла тук. -
Чудесно е!
-
Какво пък!Сълзите винаги са израз на несъгласие с действителността/и на много други неща, де/.Хареса ми много втората част!Искрено те поздравявам!
-
Хареса ми описанието на детството и прехода към израстването.
Поздрав, Людмил! -
Слагам в любими!!!
-
Много подходящо за Деня на детето стихотворение, представящо по удивителен начин паралела между щастливото, безгрижно детство в първата част, и мъдростта и опита на сблъскалия се с превратностите на съдбата лирически, във втората! Умили ме с тази картинка на рисуващия по асфалта чаровен чипоноско, представих си го - така сериозен в заниманието му! И аз останах запленена! А това двустишие "Прегръдките с измамно щастие сребреят в моите коси." ми стана любимо! Браво ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
> Боряна, благодарен съм за умело подбраните думи в този коментар, които, може би леко надхвърлили умерената нотка, гъделичкат самолюбието ми. Макар да ми се струва, че съм писал и по-красиви нещица, щом така си го почувствала, едва ли е нужно да натрапвам своята градация, още повече след декларираното от теб „дежа вю”. Доверявам ти се напълно за него, дори смея да твърдя, че и аз имам такова „капаче”. В даден момент, обаче е било затворено, иначе не бих пропуснал да забележа жената, седяща на пейката отсреща.