Деца играят в парка. Лято.
На ведрите им личица
чете се не една усмивка. Радост,
родила мънички слънца.
Неволно спирам се, загледан,
пленен от веселата бъркотия там.
Хей, чичко, пречиш – аз рисувам! –
ме сепва дребен малчуган
с трогателна прическа на гаврошче,
сериозно сбърчено челце;
Две тънки струйки очертават
немирно-чипото носле... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse