31 ago 2007, 22:30

Детска, наивна, женска душа...

  Poesía
810 0 0
 

На моменти искам денят да свърши,

да дойде пак мракът,

да скрия зад наметалото на нощта

безсилната си, ранена душа.


Но не, идва утрото,

неизбежният сблъсък с реалността.

Правя стъпки напред, а назад

още обръщам глава.


Онези спомени, така безмилостно сладки,

онези недоизживяни моменти, останали в съзнанието

като вечни загадки,

са причина неумолима една, да търся себе си и теб до мен сега...


Денят минава, а сърцето ми все още се смущава.

Типично. Виждам те, стоиш там, както обикновено.

Гледаш ме, но не подозираш, че откакто те няма в мен е така студено.

Иронично.


Започва да се свечерява, а дали болката безрасъдна намалява?!

Вречена, почти обречена, нима в така отвлечена, се превърна моята

детска, наивна, женска душа?


Имах надеждата, че споменът, че така изгарящата ме мечта,

ще останат там, в деня, или пък в страницата, посветена на теб,моя съдба,

но миг след миг, осъзнавам колко греша.


Денят отминава, тръгва си и нощта.

Само глупак бездомен би останал да чака,

да вярва, да знае онова, което привидно никой,

никога не е изрекъл.


С всяко мое действие,

наранявам, затвърждавам,

към теб своето бездействие.


Какво очаквам и за какво се боря?

Та нима чрез мисли, мога да ти отговоря?

Какво да кажа, какво да премълча?

Питам се, стоя сама, крещя,

иска ми се нещо да мога да променя.


Месеци, сезони, всичко се мени,

а в гърдите ми сърце едничко,

все за теб тупти.

Плаче, в кошмар жесток живее, дано без теб да оцелее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...