На моменти искам денят да свърши,
да дойде пак мракът,
да скрия зад наметалото на нощта
безсилната си, ранена душа.
Но не, идва утрото,
неизбежният сблъсък с реалността.
Правя стъпки напред, а назад
още обръщам глава.
Онези спомени, така безмилостно сладки,
онези недоизживяни моменти, останали в съзнанието
като вечни загадки,
са причина неумолима една, да търся себе си и теб до мен сега... ...