29 feb 2008, 16:20

Детските очи 

  Poesía
849 0 3

Някой ден (може би)

ще вървя по тази

същата,

прашна,

кална

улица

и ще видя седнало

на тротоара

дете, загледано

в тълпите от хора,

които вървят

устремени напред,

с празен поглед,

загубили мечти

и вяра,

хора -

уморени,

примирени,

пораснали деца - сломени

и аз самата

една

от тях ще съм - горката!

Когато наближа (може би)

детето

ще ме погледне

с чистите си очи

и сърцето

кама ще прободе...

Ще видя там (дали)

себе си преди

изпълнена с вяра

и мечти

с чисто любопитство,

гледаща света -

тълпите от хора,

свели поглед,

криещи

загубени

мечти...

И отминавам,

обръщам се

и спирам,

изгубвам се

в най-чистите очи!

Детето се усмихва

и... О! Знаеш ли?

Сърцето събудено трепва!

Изправят глави

забравени мечти,

литват - също пеперуди,

с измити

от прахта криле...

И тръгвам...

Сбогом, дете!

Вървя с поглед

пречистен,

устремен

към слънцето,

с надежда

крилата

в сърцето!

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??