Детските очи
Някой ден (може би)
ще вървя по тази
същата,
прашна,
кална
улица
и ще видя седнало
на тротоара
дете, загледано
в тълпите от хора,
които вървят
устремени напред,
с празен поглед,
загубили мечти
и вяра,
хора -
уморени,
примирени,
пораснали деца - сломени
и аз самата
една
от тях ще съм - горката!
Когато наближа (може би)
детето
ще ме погледне
с чистите си очи
и сърцето
кама ще прободе...
Ще видя там (дали)
себе си преди
изпълнена с вяра
и мечти
с чисто любопитство,
гледаща света -
тълпите от хора,
свели поглед,
криещи
загубени
мечти...
И отминавам,
обръщам се
и спирам,
изгубвам се
в най-чистите очи!
Детето се усмихва
и... О! Знаеш ли?
Сърцето събудено трепва!
Изправят глави
забравени мечти,
литват - също пеперуди,
с измити
от прахта криле...
И тръгвам...
Сбогом, дете!
Вървя с поглед
пречистен,
устремен
към слънцето,
с надежда
крилата
в сърцето!
© Диа-непокорна All rights reserved.
