Как искам времето да върна,
отново да съм невинно дете,
дядо и баба да прегърна,
да докосна отрудените им ръце.
Искам пак да играя сред полята,
безгрижна, лека като перце,
с приключения да са изпълнени летата,
с любов, жар, усмивка на лице.
Искам обратно старата къща,
каменна, но с топла камина,
там, ах как там ми се връща,
под дюлите, в зелената градина.
Искам онази въжена люлка от дядо,
под вековния орех- на сянка,
с коси от слънцето като злато,
там се събирахме на седянка.
Но....
Тези красиви лета вече ги няма,
няма ги дядо, къщата, село,
есента дълбае в душата умело,
времето безпощадно всичко отнело.
© Ванс Todos los derechos reservados