4 нояб. 2020 г., 11:40

Детство

582 0 0

Как искам времето да върна,

отново да съм невинно дете,

дядо и баба да прегърна,

да докосна отрудените им ръце.

 

Искам пак да играя сред полята,

безгрижна, лека като перце,

​​​​​​​с приключения да са изпълнени летата,

с любов, жар, усмивка на лице.

 

Искам обратно старата къща,

каменна, но с топла камина,

там, ах как там ми се връща,

под дюлите, в зелената градина.

 

Искам онази въжена люлка от дядо,

под вековния орех- на сянка,

​​​​​​​с коси от слънцето като злато,

там се събирахме на седянка.

 

Но....

Тези красиви лета вече ги няма,

няма ги дядо, къщата, село,

есента дълбае в душата умело,

времето безпощадно всичко отнело.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...