5 feb 2019, 11:38

Девойко прекрасна 

  Poesía » De amor
491 0 0

В нощната прохлада

душата ми нежна, млада

под луна и звезди

иска да забрави беди.

И ти, девойко прекрасна,

спаси ме от самота ужасна

и като птиче волно полети

сред хиляди мечти,

като роза чудна цъфти.

И душа на теб се моли -

спаси ме от неволи,

камък от сърце свали,

поне за миг да сме сами...

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??