7 jun 2013, 19:02

Диалектика

535 1 1

Диалектика

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!

След бебето, детето и младежа,
настъпва неусетно зрелостта;
докато се унасяш във копнежи,
при тебе вече идва старостта...

Така е, ако ти си късметлия,
понякога те спира болестта,
или затрит, от някаква стихия,
без време те откъсва от Света...

И във Мига, във който ти живееш,
не винаги си мъдър и твориш,
защото често дните си пилееш
и в празни обороти си въртиш.

И ако по тертипа се развиваш,
забравяш се във първата Любов!
За щастие, наследници добиваш
и вече си, "за онзи свят готов"...

И до край трепериш от Съдбата...
Живота си промушваш през Игла.
И мъжки вече влизаш във борбата,
и свършваш с мъка "земните дела"...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...