Jun 7, 2013, 7:02 PM

Диалектика

532 1 1

Диалектика

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!

След бебето, детето и младежа,
настъпва неусетно зрелостта;
докато се унасяш във копнежи,
при тебе вече идва старостта...

Така е, ако ти си късметлия,
понякога те спира болестта,
или затрит, от някаква стихия,
без време те откъсва от Света...

И във Мига, във който ти живееш,
не винаги си мъдър и твориш,
защото често дните си пилееш
и в празни обороти си въртиш.

И ако по тертипа се развиваш,
забравяш се във първата Любов!
За щастие, наследници добиваш
и вече си, "за онзи свят готов"...

И до край трепериш от Съдбата...
Живота си промушваш през Игла.
И мъжки вече влизаш във борбата,
и свършваш с мъка "земните дела"...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...