Jun 7, 2013, 7:02 PM

Диалектика

539 1 1

Диалектика

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!

След бебето, детето и младежа,
настъпва неусетно зрелостта;
докато се унасяш във копнежи,
при тебе вече идва старостта...

Така е, ако ти си късметлия,
понякога те спира болестта,
или затрит, от някаква стихия,
без време те откъсва от Света...

И във Мига, във който ти живееш,
не винаги си мъдър и твориш,
защото често дните си пилееш
и в празни обороти си въртиш.

И ако по тертипа се развиваш,
забравяш се във първата Любов!
За щастие, наследници добиваш
и вече си, "за онзи свят готов"...

И до край трепериш от Съдбата...
Живота си промушваш през Игла.
И мъжки вече влизаш във борбата,
и свършваш с мъка "земните дела"...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...