Диалектика

Родиш ли се, ти вече си с присъда.
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!

След бебето, детето и младежа,
настъпва неусетно зрелостта;
докато се унасяш във копнежи,
при тебе вече идва старостта...

Така е, ако ти си късметлия,
понякога те спира болестта,
или затрит, от някаква стихия,
без време те откъсва от Света...

И във Мига, във който ти живееш,
не винаги си мъдър и твориш,
защото често дните си пилееш
и в празни обороти си въртиш.

И ако по тертипа се развиваш,
забравяш се във първата Любов!
За щастие, наследници добиваш
и вече си, "за онзи свят готов"...

И до край трепериш от Съдбата...
Живота си промушваш през Игла.
И мъжки вече влизаш във борбата,
и свършваш с мъка "земните дела"...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2017-06-08T13:57:10+03:00

И до край трепериш от Съдбата...
Живота си промушваш през Игла.