25 mar 2008, 7:45

Диалог 

  Poesía
1527 0 22
 

За първи път заплаках от любов.

Със сигурност е вече и последен.

Не съм на старта. Знаеш, мой Живот.

- Красиво е. И точно е навреме.

 

За първи път улучи ме стрела.

А болката след нея беше дива.

- Жадуван дъжд над тебе заваля...

И тихо се прекръствам да не спира.

 

Тъй горда съм. Ти знаеш, скъп Живот.

- Знам. Никога не чакаш милостиня.

И не от болка. Плаках от любов.

За първи път разбрах защо те имам...

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Генка! Прегръщам те, мила!
    ---------
    Непременно ще предам поздравите, скъпа Мариола! Изпращам ти своите слънчеви поздрави и благодарности за хубавите думи!
    ---------
    Здравей, Ели! Едва сега научавам, че сме само на 2 хиляди мили разстояние една от друга Това е чудесно!
    В момента прекосявам Джорджия. Тук е пролетно и красиво.
    Благодаря ти за слънчевия лъч от Калифорния!
    Разбира се, че любовта е смисълът на живота. Без нея - той не струва и пукната пара! Споделена или не - тя е едно прекрасно изживяване.
    Прегръдка за теб, Ели!
    --------------
    Да, красиво е на всяка възраст, мила Галя! Радвам се, че си тук! Слънчеви поздрави!
  • красиво е на всяка възраст!
    сърдечни поздрави!
  • Диалог с живота! - Оригинална форма.
    "За първи път разбрах защо те имам". - Внушаваш идеята, че единствено любовта дава смисъл и стойност на един човешки живот. Приветствам те за това.
    Но, за да приемем една любов като благослов, много е важен и моментът, в който я срещаме, Тук тя идва след "дива болка", причинена от стрела,
    идва като благодат жадуваният дъжд - Любов. И точно нявреме. И не като милостиня, а като съдба...
    Радвам се за теб, Людмила.
    Изпращам ти един слънчев лъч от Калифорния - и нека е слънчева
    любовта ти!
  • Не мога да те пропусна и то с разчувстващия стих
    и обичност, привет на Флорида и Лас Вегас(Кръстниците ми живеят
    на 40 км от центъра му)!!!Прегръдки, мила Люси!!!
  • Браво ,Люси!!
  • Изпитах този върховен миг с цялата му прелест и сладка болка. Макар и несподелен, за мен си остава уникален. Не че не ми се е случвало да се влюбвам - "не съм на старта" - и е ясно, че го е имало и преди, но за пръв път го усетих, така красив... и зашеметяващ...
    Благодаря ви, обични мои - Радослав, Елица, адашката ми Люси,Веселка,Петинка,Гергана, Васко, Ани, Гергана Динева, Витания, Яна, Таня, Валентино, Магдалена,Анна, Пламена, Боряна!
    В момента пътувам за Флорида. По работа, не на разходка. Отнасям към слънчева Флорида и вашите усмивки! Мисля ви и ви обичам! До нови срещи!

  • Каква изповед само...напълни душата ми! Благодаря! Дано плачеш само от щастие и от любов мила, Люси!
  • Браво!
  • Разбрах те, Люси...
    красиво е да плачеш от любов...
    Разкошен стих! с много обич.
  • Пишеш страхотно! Пропуснал съм те из калабалъка Браво!
  • Каквото е да напиша ще малко.Много въздействащ и силен стих!Прегръщам те!
  • Много хубав стих,поздрав.




  • Йес!
  • "И не от болка. Плаках от любов."
    Чудесен стих-но и това да кажа ще е малко!
    Страшно много ми хареса!!!!!
  • "И не от болка. Плаках от любов.

    За първи път разбрах защо те имам..."

    Като изповед е този стих.

  • Поздрави за прекрасния стих!
  • Невероятно! Чисто, по женски... Прекрасна изповед...
  • Уау...!!!
    Няма да използвам думите - слаби са...
  • Стихът ти ме остави без думи...Това е истинската любов...Поздравления!!!
  • На старта не е толкова хубаво! Сега сме подгряли

    Чудесна си, адашке!
  • Люси...!!!
    И аз това искам да разбера!
  • Чета всеки твой стих с наслада! Поздрави, Люси!
Propuestas
: ??:??