Диалог
Тръгнеш ли, погледни към мен
за да потъна в кадифените очи,
искра от тях да взема, спомен
от нощта в която ти ме покори.
Недей, не ми отнемай искрата
едничка тя остана да ми свети,
от теб я взех, светлина в тъмата,
мрачни са пътеките от мен поети.
Спри и прегърни ме за последно
от ръцете ти да взема топлина,
да чакам връщането ти поредно
и да не чувствам студ и самота.
Не мога, без нея ще премръзна
аз тази топлина от теб получих,
взех я в миг когато ме прегърна
какво е нежна обич се научих.
Поспри, недей си тръгва мили
миг още искам, да те погледна
за да запомня устните красиви
които пиха ме в нощта поредна.
Отпивах и страстно те целувах
от сладостта ти носих се в омая,
по тялото ти с устни танцувах
сега как да си тръгна, аз не зная.
Тръгвай мили, вън е утро вече
време е, по своя път ти поеми,
трудна раздяла, душата плаче
тръгвай и тази наша нощ помни.
Не мога мила, как да си тръгна,
защо съдбата си избрах такава?
Скоро при теб ще се завърна
и дълго заедно ще сме тогава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
