Етчи
415 el resultado
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап ...
  200 
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...
  357 
Разсърди ли се?
А кой те разгневи?
Защо обиди се?
Гнева ти ни срази.
Необуздано си ...
  398 
  588 
Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
Започва се с обиди, нервен глас ...
  315 
"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Христо Ботев "В механата"
Топло, топло! Лед ми дайте!
Охладена дано аз забравя
тая жега що вий не знайте ...
  421 
Потъна ли ти кораба голям?
Всъщност не е кораб, а гемия.
И ти не си моряк, в този океан
потъваш сам, сред лошотия.
Сам пълниш си душата с кал ...
  604 
  456 
Клеча си сама, подпирам дувара
кирпича предава са, веч са руши.
Козата дори си мълчи и тя страда,
как години натрупа и на ней и тежи.
Красиво у село е, цъфтят си цветята, ...
  913 
Повява в лицата ни изписан студа,
вървим и не виждаме. Празни души.
Земята върти се, а спрял е света...
Навътре се гледаме, все нас ни боли.
Бездомни живеем в свои палати. ...
  324 
Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.
Загубват се познатите пътеки, ...
  706 
Змей се оказа… буквално
змеица си търсел, невеста,
а мен погледна фронтално.
С какво ли му бях интересна?
Е, признавам, исках го… много, ...
  815 
Поздрав насред мегдана
от баба Краска и баба Ана
Чакам леко сал да зазори и беж.
Есента пак завъртя ми колената,
само чи мен не мож ма спреш... ...
  1333 
Аз любимия съм твой кошмар.
Знам, очакваш ме ти притаен
изненадвам с „нежен шамар“.
Тази същата съм... и не съвсем.
Идвам шумно, вятърно бурна ...
  958 
Смисъла на живота ми
има своя любов...
В очите светулки си има.
Порасна бързо сина ми,
вече мъж е готов ...
  820 
Добра ви среща, хора по мегдана.
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.
Нали Еньовден беши, та из трънак ...
  734 
(двойно)
Минавам тихо по мъжките ти стъпки
и всеки спомен е дълго съзерцание.
Преглъщам най-горчивите ти глътки,
съпреживявам всяко твое изпитание. ...
  862 
Мори ма мене страшен махмурлук.
Спокойно бре, знайти ма – не пия,
не близвам глътка, даже и напук…
Не близвам, а пък баба махмурлия?!
Таквоз чудо не бях имала в главата ...
  1651 
(по Р. Бърнс.) с :)
На Бърнс... зарад куплети,
мечтал си е (поне веднъж)
целувка с Джени да усети
де що е мъж нашир и длъж. ...
  928 
Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага ...
  960 
Да, обичам… обичам да правя добро
(не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен светът е. И какво? И какво?
(не се вписвам в калъпа „измамени”).
Да, усмихвам се… а как, как ме боли… ...
  1111  10 
„Светло бъдеще” ли рече, не…
старо мий сърцето, нерви слаби,
светло чуя ли, отвътре чак гризе
и не мий спокойно вляво баби...
Паля газеника вечер... на студено, ...
  989 
Влюбих се в поета, на мига...
Не в мъжа, в думите се влюбих
и поставих ги във твоите уста…
и в очите ти (където се изгубих).
Не в стиха, чувството бе в нас, ...
  1368  11 
Минавах си по главната (във нета),
така спокойно и замислено вървях,
превключила на скорост римотрета,
когато поздрав странен там съзрях…
Пишеше „Здравей, как си, Красота?” ...
  1012 
Три минути имам да съм приказна,
после пак ще стана пепеляшена...
После? После пак ще съм унесена,
сякаш че от нещо съм уплашена...
Три минути... пропилях ги... Боже! ...
  1194 
Бодеш като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време, ...
  928 
Избягах си... от черните обувки,
(още търсят ме, не се предават).
Следи прикрих, изтрих целувки...
Шамарите ли? Те дамга остават.
Опитах да забравя, че съм истина, ...
  1227  10 
Думи от Краси и мен сътворени -
на теб, Поли, с обич посветени!
По дните семена с любов посява душата,
палитри цветни поникват по пътища бели.
Открехната порта, стрък тишина в ръката, ...
  1203 
Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата. ...
  1081 
Насред път срещнали се,
досами селската чешма
(shkaf4eto) левент момък
и (Etchi) скромна мома.
Мома видях в летен пек, ...
  1018 
Съм си млада (в трийсе и три)
е добре де – плюс, да повдига...
На квадрат, но не ми хич личи,
все малнея (акъл не ми стига).
Късам шипки (че гърло боли), ...
  1045 
Не вярвайте на думи хорски,
не вярвайте и на предания...
Не ще има самодиви морски,
не идват с вълни послания.
Опашките не сте съзрели, ...
  1202 
Костилково
нагарча си деня,
притискащо
на две превива.
Задушно е... ...
  1142 
Подмина ме,
не ме позна такава,
такава вятърна
и облачно мъглива.
Мъгла обвива ме, ...
  1085 
Сълзите са черни
и нескрити…
не ги попивам,
нека напояват!
Сълзите са солени ...
  997 
Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).
Навред дървета, храсталаци, ...
  1106 
Не се залъгвам, че съм любима...
Нужна - да… запълвам тишината.
Цвете съм, от многото в градина,
цъфтя, преварвам с часове зората.
Не идвай да береш… преди роса, ...
  1198 
Листопадно ми е, а август е вън
и е рано за вятър, дъжд и слани.
Пролетта желая да върна насън -
с наново пробудени стари мечти...
Вятър брули лице, оставя бразди ...
  1191 
За поезия душата пак крещи,
за стих, наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта, ...
  922 
За мене дали ще имаш тази нощ
само частица време... до поискване?
Не за любов... за нея нямам грош,
а и опасна е, и води към залисване...
Вече не съм онази същата в която... ...
  870 
Propuestas
: ??:??